Ръст на внесените за разглеждане и приключени с присъда дела в рамките на годината на внясането им отчитат от Районен съд – Сливен. Тенденцията е особено показателна за делата, свързани с трафик на хора, заяви в интервю за предаването „Радио Сливен Нет и приятели“ председателят на Районния съд Ангел Гагашев. Статистиката сочи, че през 2010 г. са внесени 7 наказателни дела, всички приключили с присъда в рамките на същата година, през 2011 г. делата са вече 13, също приключили в рамките на годината. От януари 2012 до момента има образувани 6 дела за трафик на хора, като 4 от тях са вече приключили с влязъл в сила съдебен акт. Прави впечатление големият брой дела, приключили със споразумения. За миналата година само в 4 от делата споразумение не е постигнато. Обяснението на магистрата е, че това е един добър начин да се приключи наказателно прооизводство, когато доказателствата са достатъчни за присъда, а подсъдимите използват правото си за по-ниски присъди. Практиката показва, че при споразумение наказанията варират от 1,6 до 3 години лишаване от свобода, като повечето са със изпитателен срок – т.е. условни присъди.
В Районния съд има и една ефективна присъда за престъпление, извършено в условия на опасен рецидив. Казусът е внесен за разглеждане тази година, имало е споразумение, но то е нарушено от страна на подсъдимия в рамките на 6-месечния изпитателен срок, даден от белгийски съд, но изтърпяван тук. Рецидивът е наложил ефективно наказание и изпълнение на остатъка от предното наказание. 16 са пострадалите през 2011 г. от трафик лица, с цел сексуална експлоатация, съобщи още Ангел Гагашев.
Нова тенденция показва анализът на делата в трафикирането, която би следвало да се отчете в националните стратегии, коментира пред Радио Сливен Нет сливенският магистрат. Според Ангел Гагашев, повечето от жертвите вече не са принуждавани да стават жертви на трафик, а са се съгласили да бъдат трафикирани с цел сексуална експлоатация, като са били лесно убеждавани за големите средства, които ще получат в последствие. Много често случаите стават известни, след като самите жертви съобщават в полицията в съответната страна, в която са трафикирани, след конфликт между двете страни – трафикирана и сутеньор. Обикновено двете страни се споразумяват да делят 50:50 спечеленото, но в редица случаи този „договор“ бива нарушен, и, както често става, парите не отиват в джоба на трафикираната и нейните близки, а остават при сутеньора. В други случай трафикираната иска да отстрани сутеньора и да продължи да проституира в чужбина. Тревожна е характеристиката, която сочи, че пострадалите са интелигентни са момичета от добри семейства, с много добри характеристични данни, не са от малцинствените групи, сутеньорите в голяма част от случаите също са от семейства, за които няма тревожни данни. „Това наистина е проблем и може би точно в тази насока трябва да се действа – да се изработят мерки за превенция, насочени към младите хора в България, които предвид възрастта им могат да станат жертви на такива престъпления, подмамени от обещания за много и бързи пари, и луксозен живот. Това е голяма примамка за младите хора – действително за кратко време техният живот може да бъде преобърнат от придобитите средства, без да се замислят за цената, която се заплаща“, коментира председателят на Районния съд в Сливен Ангел Гагашев. И като юрист, и като родител той е убеден, че „всичко започва от семейството, ценностните ориентири се изграждат там, в училище се надграждат, но когато се поставят здрави основи, много трудно в последствие тези ценностни ориентири могат да бъдат заобиколени, дори и с примамливи предложения за лесно спечелени пари“. Според него, трябва да се намери баланс в семейството между задължително необходимото и маловажното в детските потребности. Беседите и другите инициативи с превантивна цел трябва да се водат от ранна възраст, още преди децата да станат на 16-17 години, смята магистратът.
Каква е ролята на местните власти? Въпросът става все по-остър, след като Правителството прие миналата седмица Националната програма за 2012 г. за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите му. В изследвания по темата, Сливен е посочен сред най-рисковите региони, където са наложителни активни местни политики в борбата с трафика на хора. В самата програма акцент е поставен върху активното провеждане на местните политики за борба с трафика на хора, организационно изграждане и развиване на дейността на местните комисии за борба с трафика на хора, като се търси институционално и финансово партньорство с местната власт.
Инициативите трябва да произтичат от местната власт, това смята още председателят на Районния съд в Сливен Ангел Гагашев. Съдебната система в тези случаи са деликатният арбитър. „Трябва да балансираме между действията, насочени към превенция на този вид престъпление и принципът да останем безпристрастни и независими от чисто професионлна гледна точка, да не нарушим принципа на независимост. Трябва да съдействаме на местните органи само в насока превенция след младите“, заяви Ангел Гагашев. Като добър пример той посочи инициативи с местните гимназии за участие в театрално разиграни съдебни процеси, третиращи проблемна за младите тематика – сексуално насилие,трафик на хора, наркотици. За следващата година сливенските магистрати имат идея тези „съдебни процеси“ да бъдат играни отново с превантивна цел. Той посочи и възможноста, която се дава по европроекти за обучаване на магистрати относно прилагане на текстове от закона, касаещи тази тематика, и към действия, ориентирани към уеднаквяване на съдебната практика.
http://radio.sliven.net/index.php?id=77584
